 |
Извадки от законодателството |
Съдържание:
Конституция на Република България
Закон за достъп до обществената информация
Закон за защита на личните данни
Закон за авторското право и сродните му права
 |
 |
Конституция на Република България
(Обн., ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 година)
.....................
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Влизането или оставането в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.
Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
.....................
Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задържан или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнението си и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
| |
Закон за достъп до обществената информация
(Обн., ДВ, бр. 55 от 07.07.2000 г.; изм., бр. 1 от 2002 г., бр. 45 от 30.04.2002 г.)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I
Предмет и обхват
Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация.
Обществена информация
Чл. 2. (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
(2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител.
(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2002 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни.
Задължени субекти за осигуряване на достъпа до обществена информация
Чл. 3. (1) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите".
(2) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от:
1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1;
2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет;
3. средствата за масова информация и е свързана с прозрачността на тяхната дейност.
Субекти на правото на достъп до обществена информация
Чл. 4. (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
(2) В Република България чужденците и лицата без гражданство се ползват с правото по ал. 1.
(3) От правото по ал. 1 се ползват и всички юридически лица.
Осъществяване на правото на достъп до обществена информация
Чл. 5. Осъществяването на правото на достъп до обществена информация не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Основни принципи
Чл. 6. Основните принципи при осъществяване правото на достъп до обществена информация са:
1. откритост, достоверност и пълнота на информацията;
2. осигуряване на еднакви условия за достъп до обществена информация;
3. осигуряване на законност при търсенето и получаването на обществена информация;
4. защита на правото на информация;
5. защита на личната информация;
6. гарантиране на сигурността на обществото и държавата.
Допустими ограничения на правото на достъп до обществена информация
Чл. 7. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация, представляваща държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.
(2) Достъпът до обществена информация може да бъде пълен или частичен.
Изключение от приложното поле на закона
Чл. 8. Този закон не се прилага за информацията, която:
1. се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица;
2. се съхранява в Държавния архивен фонд на Република България.
Раздел II
Официална и служебна обществена информация
Видове обществена информация
Чл. 9. (1) Обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна.
(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите, предвидени със закон, определена официална или служебна информация може да бъде обявена за класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.
Официална обществена информация
Чл. 10. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.
Служебна обществена информация
Чл. 11. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Глава втора
ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Раздел I
Достъп до официална и служебна обществена информация
Достъп до официална обществена информация
Чл. 12. (1) Достъпът до официална информация, която се съдържа в нормативни актове, се осигурява чрез обнародването им.
(2) Достъпът до друга официална информация в случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я е създал, се осигурява чрез обнародване.
(3) Достъпът до официална информация извън случаите по ал. 1 и 2 е свободен и се осъществява по реда на този закон.
(4) При искане на достъп до официална информация, която е обнародвана, съответният орган е длъжен да посочи изданието, в което тя е обнародвана, броя и датата на издаване.
Достъп до служебна обществена информация
Чл. 13. (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен.
(2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя:
1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);
2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.
(3) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация.
| |
Закон за защита на личните данни
(Обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2002 г.)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на физическите лица при обработването на лични данни, както и достъпа до тези данни.
(2) Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни.
(3) Този закон не се прилага за обработването на лични данни от физическо лице, което не е администратор, на лични данни във връзка с лични интереси и за лично ползване.
(4) В специални закони може да се уредят обработването и достъпът до лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за функционирането на органите на изпълнителната и съдебната власт при прилагането на наказателното право.
Чл. 2. (1) Лични данни са информация за физическо лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна, икономическа, културна или обществена идентичност.
(2) Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на личните данни за физическите лица, свързани с участието им в граждански дружества или в органите за управление, контрол и надзор на юридическите лица, както и при изпълняването на функции на държавни органи.
.....................
Глава пета
ДОСТЪП ДО ЛИЧНИ ДАННИ
Чл. 26. (1) Всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни.
(2) В случаите, когато при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът по чл. 3, ал. 1 е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.
Чл. 27. Осъществяването на правото на достъп до лични данни не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на друго физическо лице, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Чл. 28. (1) Физическото лице, за което се обработват лични данни, има право:
1. да получи информацията по чл. 19, ал. 2;
2. да поиска от администратора на лични данни:
а) потвърждение за съществуването на лични данни, отнасящи се до него, независимо в каква фаза на обработване са;
б) изтриването, прехвърлянето в анонимни данни или блокирането на обработването, когато е в нарушение на закона или данните не са необходими за целите, за които са обработвани;
в) актуализирането или поправянето на данните;
3. да възрази пред администратора по чл. 3, ал. 1 срещу незаконосъобразността на обработване на лични данни, отнасящи се до него, освен когато това се изключва от разпоредбите на специален закон;
4. да забрани на администратора по чл. 3, ал. 1 да предоставя изцяло или частично обработените негови лични данни с намерение те да бъдат използвани за търговска информация, реклама или за пазарно проучване;
5. да поиска да бъде информиран, преди личните данни по т. 4 да се разкрият за първи път на трета страна.
| |
Закон за авторското право и сродните му права
(Обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1998 г.; изм. с & 4 от Закона за деноминация на лева, бр. 20 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2000 г.; доп., бр. 107 от 28.12.2000 г.)
Дял първи
АВТОРСКО ПРАВО
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката.
Възникване на авторското право
Чл. 2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.
Глава втора
ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО
Закриляни обекти
Чл. 3. (1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:
1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистика и компютърни програми;
2. музикални произведения;
3. сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
4. филми и други аудио-визуални произведения;
5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
6. произведения на архитектурата;
7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
9. графично оформление на печатно издание.
(2) Обект на авторското право са също:
1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
(3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.
Изключения
Чл. 4. Не са обект на авторското право:
1. нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. фолклорни творби;
4. новини, факти, сведения и данни.
Глава трета
НОСИТЕЛИ НА АВТОРСКО ПРАВО
Автори и други носители на авторско право
Чл. 5. Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.
.....................
Раздел VII
Използване на компютърни програми
Диспозитивни правила
Чл. 70. Ако не е уговорено друго, счита се, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.
Императивни правила
Чл. 71. Лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:
1. да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;
2. да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извърши тези действия в съответствие с чл. 70;
3. (доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.
| |
Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Който излага, представя, предлага, продава или дава под наем произведения с порнографско съдържание на лице, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(3) За деяния по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на произведението е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като такова.
.....................
(5) Който държи порнографско произведение, за създаването на което е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като малолетен или непълнолетен, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.
(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
| |